Бронхиална астма – видове, възникване и лечение на заболяването
БРОНХИАЛНА АСТМА – ВИДОВЕ И ВЪЗНИКВАНЕ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО
Автор: Д-р Иван Власов (специалист по белодробни болести
Астмата е заболяване, което обичайно се характеризира с хронично възпаление на дихателните пътища. Тя се дефинира с анамнеза за респираторни симптоми – хриптене, задух, стягане в гърдите и кашлица, които се променят във времето, което кореспондира с променливото ограничение на въздушния поток.
Хроничното възпаление при астмата се обуславя от редица възпалителни клетки – дендритни клетки, макрофаги, “Т лимфоцити”, еозинофили, неутрофили, макрофаги, мастни клетки и множество възпалителни медиатори и цитокини (сигнални белтъчни молекули) – като най важните от тях са интерлевкините (IL): IL-4, IL-5, IL-6, IL-9, IL-13, IL-17, IL-25, IL-33.
Фигура 1: Видове бронхиална астма и техните причинители.
От фигура 1 става ясно, че съществуват най-общо казано два вида бронхиална астма – алергична и неалергична, като общото и за двете е, че в резултат на имунологичната каскада (т.е взаймодействието на интерлевкините и възпалителните клетки) се стига до натрупване на еозинофили, мукусна хиперсекреция – слузни запушалки и хиперреактивност на дихателните пътища.
Най-общо казано при алергичната астма алергените от околната среда се представят от дендритните клетки на нативните Т лимфоцити, които се преобразуват в TH2 лимфоцити и се започва продукцията на интерлевкини 4, 5 и 13, което води до натрупване на еозинофилни клетки (еозинофилия) и мукусна хиперсекреция.
При неалергичната астма, замърсяването на въздуха, тютюнопушенето и микробите предизвикват продукцията на IL-25, IL-33, които посредством рецепторите си активират вродените лимфоидни клетки ( ILC2 ) по начин, независещ от антигените. Така активираните имунни клетки отново водят до продукцията на IL-5 и IL-13, водещо отново до натрупване на еозинофили, мукусна хиперсекреция и хиперреактивност на дихателните пътища.
Интерлевкин 33 (IL-33) сам по себе си предизвиква еозинофилно възпаление, мукусна хиперсекреция и бронхиална хиперреактивност и води до натрупване на IL-4, IL-5 и IL-13 (отговорни за изброените явления, характерни за развитието на бронхиалната симптоматика).
Мястото на Водородната Терапия в комплексното Лечение
на Бронхиална Астма
Водородната терапия се отличава с изразено противовъзпалително и антиоксидантно действие, което я прави едно добро допълнение в комплексната терапия на бронхообструктивните заболявания – бронхиална астма и хронична обструктивна болест.
Инхалациите с водород :
- намаляват общия брой на възпалителните клетки;
- намаляват възпалителните белтъчни молекули, предизвикващи възпалението на дихателните пътища;
- допринасят за по добър контрол на симптомите, предизвикани от бронхиална астма;
- имат добър профил на толерантност и безопасност;
Мястото на водородните инхалации в комплексното лечение на бронхиалната астма е изследвано в редица проучвания, показващи, че водородната терапия понижава нивото на цитокините (сигналните белтъчни молекули) и по конкретно на Интерлевкините, отговорни за поддържането на възпалителния процес в дихателните пътища, като понижават и общия брой на възпалителните клетки.
Водородната терапия понижава нивото на IL-33 и други възпалителни медиатори, понижава нивото на вродените лимфоидни клетки (ILC2) и намалява общия брой на рецепторите за Интерлевкин 33, като по този начин той не упражнява действието си.
Водородните инхалации за 45 мин на ден намаляват и нивото на Интерлевкин 4 и 6, като общия ефект от тези действия на водорода (антивъзпалителен и антиоксидативен) е позитивен терапевтичен ефект върху възпалението на дихателните пътища, което е в основата на заболяването.
Клинично проучване за ползите от Водородната Терапия
при Лечение на Бронхиална Астма
Контролирано клинично проучване публикувано в “Интернационалния журнал по медицина” (International Journal of Medicine), показва, че инхалациите с водород (H2) имат позитивен терапевтичен ефект спрямо възпалението на дихателните пътища. Като същото проучване показва още, че водородната терапия демонстрира добър профил на толерантност и безопасност.
В проучването са взели участие 10 пациенти с бронхиална астма – 3 мъже и 7 жени на възраст от 33г. до 59г. с лека и средно тежка бронхиална астма, с частичен контрол на симптомите.
От проведените изследвания на издишания от пациентите въздух, който е съхранен по всички изисквания и стандарти на ERS и ATS – европейската и американската организации по белодробни болести, се стига до извода,
че водородните инхалации понижават възпалението на дихателните пътища, което се обяснява с намалението на възпалителните цитокини и най вече на Интерлевкин 33.
ИЗВОД ОТ ПРОУЧВАНЕТО
Направеният обобщен научен извод е, че инхалацията на водороден газ може да бъде използвана като алтернативна или като част от комплексната терапия на бронхиална астма и чувствително да подобри клиничните симптоми на задух, кашлица и отделяне на храчки при пациентите със стабилна болест или по време на екзацербация.
Тук в съображение влиза и фактът, че водородната терапия се характеризира с добър профил на толерантност и безопасност.
Научно Изследване
